Розово със зелено по края - роза като зелка
Помните ли тези розови рози? Набрах ги набързо полупрецъфтели от градината на мама - огромен букет с дълги дръжки, засукани на къдели цветове и зелени нюанси по краищата. И няколко червени за цвят, но розовите са специални за мен.
Имах същата роза в саксия. Загубих я след 3 дълги години на терасата. Тази зима си отиде последния корен от 4-те. Докато чакам моите градински хубавици да цъфнат, си търсех саксийна роза мъник. Може би жълто, може би прасковено... или сметаново... или цикламено... даже щеше да си я купя като специална китка за мен /но не от мен този път/ и ако можеше да мирише.... Обаче рози по това време читави май няма. А за ароматни не мога и да мечтая сякаш.
До предната неделя, когато намерих розовата роза със зелените крайчета - единствената накипрена с всичките си листа и всички цветове в откритата градина на магазина. И си я купих пак.
Надявам се да живее по-дълго този път. Предното издание беше първото успешно зимувало на тераса и доста се учих на него. Не мирише, но е хубавица. Манекeнки им казва моята любима цветарка. Права е - хубава пък без аромат не в идеалната роза, но хубостта е безспорна - чак си купих може би единствения цвят извън списъка с желанията /освен червено/.
Не съм забравила днешната част от пачуърк приключението. То ще се публикува самичко след малко.
Отбийте се по-късно за него, а утре и за последната част от създаването на единствения ми пачуър този юли!
Имах същата роза в саксия. Загубих я след 3 дълги години на терасата. Тази зима си отиде последния корен от 4-те. Докато чакам моите градински хубавици да цъфнат, си търсех саксийна роза мъник. Може би жълто, може би прасковено... или сметаново... или цикламено... даже щеше да си я купя като специална китка за мен /но не от мен този път/ и ако можеше да мирише.... Обаче рози по това време читави май няма. А за ароматни не мога и да мечтая сякаш.
До предната неделя, когато намерих розовата роза със зелените крайчета - единствената накипрена с всичките си листа и всички цветове в откритата градина на магазина. И си я купих пак.
Надявам се да живее по-дълго този път. Предното издание беше първото успешно зимувало на тераса и доста се учих на него. Не мирише, но е хубавица. Манекeнки им казва моята любима цветарка. Права е - хубава пък без аромат не в идеалната роза, но хубостта е безспорна - чак си купих може би единствения цвят извън списъка с желанията /освен червено/.
Не съм забравила днешната част от пачуърк приключението. То ще се публикува самичко след малко.
Отбийте се по-късно за него, а утре и за последната част от създаването на единствения ми пачуър този юли!
Коментари
Публикуване на коментар