Нацъфтели кръпки в юлския пачуърк

Пачуъркът, които исках да ушия с платовете в кутията, щеше да е моята заявка за участие в третата националната изложба на сдружението Пачуърк БГ. Имаше много причини да не участвам в предните две и на практика точно липсата им тази година правеше участието почти задължително. Време обаче нямаше, но пък тема  - да: Цветни градини. С моята любов към цветята това беше благословия - благодатна тема. Имаше и размер, а той доста ме ограничаваше. Но пък и гарантираше ред удобства за организаторите и не за подценяване - скъсено време за изработка заради малкия формат /до 80cm x 100cm/. Това някакси компенсираше несправедливостта пречките да отпаднат само две седмици преди крайния срок.

И така, едната идея /не първа по време, но първа по изпълнение/ беше искряща, нежна пролетна градина. Затова всички платове бяха щампи, а всички щампи - цветни. Рози, анемонии, камшици, кандилки, още рози, незабравки, може би люляк... всичките щяха да са част от моята шита градина. И голяма част от тях шеше да в мънички кръпчици със страна инч.

Всъщност, исках да съчетая няколко неща заедно с любовта към цветята - любовта към акварела, ниския контраст, традиционната изработка и модерния поглед. Освен това щях най-накрая да имам свои акварелен куилт и мънички кръпки с цъфнали цветя. Отдавна исках и двете, а сега щяха да са заедно.

Едиственият проблем беше, че имам само седмица за шев, и то само час-два на ден. а даже и по отделно двете неща си бяха предизвикателства. Вече бяха минали няколко дни в избора, прането и освобождаването на време... Ясно си беше от самото начало, че може не само да не стигне времето, но и да не се окаже добра идея - да не може да бъде завършен пачуърка изобщо. Mного рискове имаше -  от платовете, през модела, до куилитрането - нищо не търпеше грешки. А първите готови стъпки вече показваха рисковете в действие - всичко изглеждаше като накълцани цветя.

Само аз продължавах да виждам завършен куилт с идея и приятен вид. Семейството ми внимателно и тактично питаше дали не е добре да сменя плана докато е време. Не искаха да се бучкам с мъничките кръpки и цялото рязане и пасване да се окаже напълно излишно. А аз настоявах,  че ще стане.

Заповядайте и утре в блога за да видите как продължи пътя на юлския ми пачуърк!