Лейди, лейди, никога недей ...

Думите са написани от мен, но мислите - не. Историята им споделям след тях.

Лейди, лейди, никога недей започва

разговор, дето сърцето ти посочва.

Думите ти нека са красиви безметежно;

мърморенето ти е забранено неотменно.

Покажи се в звук и лик

като ручей плитък и красив.

Тръгвай бързо и студено

като сняг в априлски ден;

бъди нежна, лека и омайна

като цъфнала череша майска.

Лейди, лейди, в тайна запази

изгарящите бузите сълзи -

не ще спечели го онази,

която страх да загуби в думите покаже.

Бъди мъдра, никога унила

и любимият ще бъдеш покорила.

Никога сериозна, ни открита,

и ще се сбъдне твоята мечта.

Дете, ако направи те това щастлива,

ще си първата, която го открива.

Красивите стихове на Дороти Паркър, стигнаха до мен благодарение на елегантния звънък превод, който Зорница Христова от  Точица сподели в петък. Исках да ги споделя с човек, който не би разбрал оригинала.

Уикендът нямаше как и понеделник вечер се оказа времето за първия ми опит да преведа стихове. Опитах да е възможно най- буквално за да се усети разкошният оригинал:

Lady, lady, never start

Conversation towards your heart.

Keep your pretty words serene;

Never murmur what you mean.

Show yourself, by word and look,

Swift and shallow as a brook.

Be as cool and quick to go

As a drop of April snow.

Be as delicate and gay 

As a cherry bloom in May.

Lady, lady, never speak

Of the tears that burn your cheek -

She will never win him, whose 

Words had shown she feared to lose.

Be you wise and never sad,

You will get your lovely lad.

Never serious, nor true,

And tour wish will come to you - 

And if that makes you happy, kid,

You'll be the first it ever did.