Шиене на дънки /като за маниаци/
Първият ми чифт дънки с втори пост заради специалността на момента!
Вече шия дънки и с един готов и два планувани чифта, светът на панталоните е различен. Вече мога да имам удобни и по мой вкус дънки. Нещо, което не ми се е случвало мнооого отдавна!
За начало, да каже, че дънките не са ми любимо нещо в гардероба. Работни дрехи са си. Много е отдавна това ми усещане и не знам кога и дали ще се промени. Докато си шиех дрехите, не съм си и помисляла да си купя дънки или да си ушия. Толкова видове поли, рокли и панталони има, че чак да опреш до тях... После станах по-заета и по-склонна да нося дънки, но пък дънковия избор намаля.
Всъщност харесвам denim. И цветът, и индигото, и текстурата, и усещането на допир, и специфичният баланс между унифицираност на плат и кройка и индивидуалния вид от улягане по тялото и начин на носене.
Обаче веднъж съм имала хубави дънки - добър плат, добра кройка, добър шев. Личи ли си вече, че съм шила дрехи и всичко ме дразни когато не е съвсем ОК?
Та този някогашен чифт така и не намери нещо, което да се доближи до него. Стиловете се сменяха, платовете изтъняваха, химията навлизаше... И всичко отиваше далеч от моя любим вид. Досега. Сега мога да имам дънки, каквито харесвам - мои. И под мои имам предвид моя кройка, моя шев и дори от време на време за мен! Кога? Наесен /този чифт не е за мен/. Първо имам да дооборудвам с дънки друг.
А моят любим вид е като този първи чифт - хубав плат, тъмен цвят, ненатрапчив, но отчетлив детайл /шевове, джобове, подгъв, гайки/, собствен стил и закачка /количеството шевове, джоблъка/. За първи опит е повече от добре. Скоро пак!
Вече шия дънки и с един готов и два планувани чифта, светът на панталоните е различен. Вече мога да имам удобни и по мой вкус дънки. Нещо, което не ми се е случвало мнооого отдавна!
За начало, да каже, че дънките не са ми любимо нещо в гардероба. Работни дрехи са си. Много е отдавна това ми усещане и не знам кога и дали ще се промени. Докато си шиех дрехите, не съм си и помисляла да си купя дънки или да си ушия. Толкова видове поли, рокли и панталони има, че чак да опреш до тях... После станах по-заета и по-склонна да нося дънки, но пък дънковия избор намаля.
Всъщност харесвам denim. И цветът, и индигото, и текстурата, и усещането на допир, и специфичният баланс между унифицираност на плат и кройка и индивидуалния вид от улягане по тялото и начин на носене.
Обаче веднъж съм имала хубави дънки - добър плат, добра кройка, добър шев. Личи ли си вече, че съм шила дрехи и всичко ме дразни когато не е съвсем ОК?
Та този някогашен чифт така и не намери нещо, което да се доближи до него. Стиловете се сменяха, платовете изтъняваха, химията навлизаше... И всичко отиваше далеч от моя любим вид. Досега. Сега мога да имам дънки, каквито харесвам - мои. И под мои имам предвид моя кройка, моя шев и дори от време на време за мен! Кога? Наесен /този чифт не е за мен/. Първо имам да дооборудвам с дънки друг.
А моят любим вид е като този първи чифт - хубав плат, тъмен цвят, ненатрапчив, но отчетлив детайл /шевове, джобове, подгъв, гайки/, собствен стил и закачка /количеството шевове, джоблъка/. За първи опит е повече от добре. Скоро пак!
Коментари
Публикуване на коментар