Лейди, лейди, подобри! Моля те, не се бави!

След дълго мълчание публикувам отново, в същият ден. Когато се изненадаш с превод и получиш мнение, няма как да не се върнеш.

Някои редове възстанових от първия "прочит", който не стигна до първата версия в блога, а други замених с нови. Читателят каза "няма рими". Е, опитах поне. Ето опитът:

Лейди, лейди, никога недей започва

разговор, дето сърцето ти посочва.

Думите ти нека са красиви безметежно;

мърморенето ти е забранено неотменно.

Покажи се в звук и лик

като ручей плитък, светлолик.

Тръгвай бързо и студено

като априлско утро вледенено.

Бъди деликатна, лекокрила

като майски вишнев цвят игрива.

Лейди, лейди, в тайна запази

изгарящите страните ти сълзи -

не ще спечели го онази,

коя страх да загуби от думи не опази.

Бъди мъдра, никога унила

и любимия ще бъдеш покорила.

Никога сериозна, ни открита,

и мечтата сбъдната при теб долита.

Дете, ако направи те това щастлива,

ще си първата, която го открива.

Оригиналните стихове на Дороти Паркър, както и историята как се стигна изобщо до превода, са в предходния пост. 

Но ако сте нетърпеливи да ги видите, ето ги и тук:

Lady, lady, never start

Conversation towards your heart.

Keep your pretty words serene;

Never murmur what you mean.

Show yourself, by word and look,

Swift and shallow as a brook.

Be as cool and quick to go

As a drop of April snow.

Be as delicate and gay 

As a cherry bloom in May.

Lady, lady, never speak

Of the tears that burn your cheek -

She will never win him, whose 

Words had shown she feared to lose.

Be you wise and never sad,

You will get your lovely lad.

Never serious, nor true,

And tour wish will come to you - 

And if that makes you happy, kid,

You'll be the first it ever did.